Име: Картър / Carter - няма фамилия
Свят: Живее в Сиатъл; митологията е взета от Succubus Blues (Georgina Kincaid Series)
Външен вид: Картър е сравнително висок, с дълга до брадичката руса коса, която обикновено изглежда все едно едно не е мита от месеци и има лошия навик да му влиза в очите. Сивите му очи почти винаги не изразяват някакво особено чувство, макар че на лицето му винаги има някаква язвителна полу-усмивка. Обикновено се носи с протрити дънки, някаква избеляла тениска и бейзболна шапка, която просто няма как да е толкова мръсна. В истинската си ангелска форма излъчва невероятна, божествена красота - опасно е дори за безсмъртен да го вижда така, какво остава за нормалните хора.
Биография: Най-могъщият ангел на Сиатъл има доста странични занимания. Наред с божествените си занимания - никому неизвестни при това! - той обича да се събира с, меко казано, странна група същества. С Джером, главния демон на града, са най-близкото до най-добри приятели, което същества от противоположните страни могат да бъдат. Картър обича да пуши като комин, да пие силен ликьор и да играе на тексаски покер в компанията на архидемон, сукуба и вампири. Също така е вманиачен по Коледа.
Ангелът води съществуването си от началото на времето. Животът на безсмъртните се измерва във векове или хилядолетия, а неговият - в парчета от вечността. Най-често е саркастичен, високомерен и обожава да прави остроумни и язвителни забележки, със странното си чувство за хумор. Въпреки това, Картър не е лош, ни най-малко дори. Ангерското в него се проявява, понякога неочаквано - като например съчувствие към демон.
Като всеки друг божествен служител, той не може да лъже, но за сметка на това доста успешно блъфира и прекрасно се справя с говоренето с недомлъвки. Има способността да скрива аурата и присъствието си, дори да става невидим. Фактът, че е висш безсмъртен, означава, че може да поддържа комуникация на мисловно ниво, да изтрезнява доколкото и когато си поиска и да се телепортира на друг континен, ако иска.
Но има неща, които биха довели да падението му - любовта към конкретен човек или убийството на друг от вида му ще го превърнат в демон. Което не би било никак хубаво.